ЗАТÈКВАМ СЕ, -аш се, несв. (диал.); затекà се, затечèш се, мин. св. затèкох се, затèче се, прич. мин. св. деят. затèкъл се, -кла се, -кло се, мн. -кли се, св., непрех. Обикн. с предл. към. Затичам се, втурвам се, спускам се, притичвам се. Сухата женичка зави надоле през долчинката и се затече с плач към село, сякаш някой хвърляше камъни подире ѝ. А. Каралийчев, В, 84. Писмото беше от Стоенча и тя се затече при попа да ѝ го прочете. Ив. Вазов, Съч. VІ, 126. Под дългия навес на перона гръмнаха медните тръби на духов оркестър. Неколцина мъже и жени се затекоха към първокласния вагон, почнаха да прегръщат гостите. Ем. Манов, ДСР, 348. Със светкавична бързина войниците се затекоха към помещенията, опасаха се, въоръжиха се и почнаха да се строяват на двора. С. Радев, ССБ ІІ, 49. Завчас ся затекох аз и доде достигнах в черковния двор, ето и той след мене. Д. Войников, РК, 73. Те са затекоха към лодката, приближиха доколкото са можеше близо брега, аз влязох във водата до колене. Ч, 1874, бр. 6, 276. Румънинът не загуби време, ами затеква ся в олтаря. ЦВ, 1861, бр. 20, 4.